Landmarks

Аудио-визуален спектакъл “Звук и светлина” 

Аудио-визуалният спектакъл “Звук и светлина” е уникална атракция за Европа. Подобни спектакли има на не повече от три места по света. На подобно шоу могат да се насладят посетителите на Египетските пирамиди.

Драматична музика, разноцветни светлини, лазери и църковни камбани, събрани в едно, разказват славната и трагична история на Второто Българско Царство (1185 – 1393 г.) Спектакълът е уникална атракция и част от магията на Царевград Търнов. Първото шоу е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Стотиците цветни светлини, трите лазерни лъча, представят моменти от българската история, битките срещу османските орди, годините на турското иго, революционното движение и Освобожданието.

Най-доброто място за наблюдаването му е на площада пред Царевец, който носи името на Цар Иван Асен II. Изгледайте това незабравимо шоу, а навсякъде във Велико Търново можете да купите висококачествени картички, запечатали моменти от него.

3D Mapping светлинно шоу

Светлинно триизмерно шоу върху фасадата на Художествената галерия „Борис Денев”. Продължителността на шоуто е около 15 минути. Използват се 7 монохронни, 2 сини лазера, RGB лазер. В осветлението участват 120 устройства, които са разположени на всички площадки около паметника „Асеневци”. В началото започва със светлинна част, която прелива в 3D mapping с особено впечатляващ финал.

Музиката е писана от Ясен Велчев и в нея са включени тъпани от Странджа, кавали и гайда. Анимациите за 3D mapping шоуто са вдъхновени от историята на Велико Търново. Звукът се чува по цялата периферия и според организаторите е около два пъти по-силен от този на “Звук и светлина” при Царевец. Добре се вижда от терасите по главната улица.

Архитектурно-музеен резерват “Царевец”

Господстващото положение на хълма Царевец и естествената му непристъпност са предопределили избора тук да бъде центърът на върховно управление на държавата. Сложна укрепителната система е осигурявала безопасността на живеещите в крепостта. Главният вход към вътрешността е от запад. Защитен е от четири последователно разположени порти и кули над тях. Пред първата порта е имало подвижен дървен мост. В близост до най-вътрешната порта са разположени казармените постройки на охраната.

Доминиращо място в крепостта заемат дворцовия и патриаршеския комплекс. В Двореца на българските царе живеят средновековните владетели и техните приближени, които чертаят и осъществяват цялостната политика на държавата. Той е най-внушителния и монументален ансъмбъл в столицата, разположен на площ от 2872 кв.м. През периода XII – XIV в. претърпява няколко преустройства. Защитен е от всички страни с мощна крепостна стена и кули. Във вътрешността му са разположени сгради с богато украсени фасади. Тронната палата и личните покои на владетеля са били с великолепен интериор. В Двореца са се намирали канцелариите на царската администрация, както и редица сгради с хранително, хигиенно и стопанско предназначение. В дворцована църква са били положени мощите на най-почитаната от българите светица – св. Петка Търновска. В този храм са погребани някои от българските владетели управлявали през XIV в.

Архитектурно – музеен резерват “Арбанаси”

Най-ранните сведения за съществуването на Арбанаси са от края на XV – началото на XVI век. През този период то е владение на висши сановници в Османската империя.

Запазените данъчни регистри дават сведения какви занаяти са били практикувани в селището – казанджийство, шивачество, бояджийство, обущарство, чехларство, златарство и др.

Съществен фактор даващ отражение върху общия просперитет на Арбанаси е образованието и организацията на учебното дело. През XVII в. към храмовете в селището функционират килийни училища.

Изключително важна рола в живота на селището играе Църквата. От средата на XVI в. до края на XVIII в. в Арбанаси са издигнати, многократно разширявани и стинописани 7 храма: “Рождество Христово”, “Св. архангели Михаил и Гавраил”, “Св. Димитър”, “Св. Георги”, “Св. Атанасий”, “Св. Никола”, “Св. Богородица”. В Арбанаси резидират търновските митрополити. Превръщането на селището в един от големите центрове на православието го прави чест обект на посещение от йерарсите на източните патриаршии.

Бурното икономическо и културно развитие на Арбанаси е насилствено прекъснато през 1798 г., когато е нападнато и опустошено от кърджалийски дружини. След известен период от време селището постепенно се възстановява от погрома, но никога не достига предишния си блясък.